Защо възрастните хора са по-консервативни?

По-възрастните и по-младите поколения винаги са имали спорове около ценностите. Обикновено тези сблъсъци са в резултат на факта, че по-младите хора са по-либерални, а възрастните са по-консервативни.

Това е малко иронично, тъй като възрастните хора също са били доста либерални като млади, а по-младите ще станат по-консервативни, когато остареят. Тогава как се обяснява разликата в консерватизма в зависимост от възрастта и защо с нейното напредване ставаме все по-авторитарни и твърди?

Първата причина е личността. Всъщност, преглед на 92 научни изследвания показва, че
интелектуалното любопитство е с тенденция да намалява с напредване на възрастта

и с този спад се обяснява нарастването на консерватизма с възрастта.

На всяка възраст, хората се различават в типичните за тях нива на любопитство и тези различия са черта, която се отнася до това доколко сме отворени към различни преживявания.

По-високите нива на отвореност са свързани не само с естетически и културни интереси, но също така и с обща тенденция да се търси емоционално стимулиране и дейности, които вдигат адреналина (като гмуркане, бънджи скокове, наркотици и т.н.)

Втората причина е преценката и по-точно капацитетът за обработка на информация. При повечето хора

скоростта на обработка на информацията,

основна съставка на преценката и интелекта, е най-висока около средата на 20-те им години. Скоростта започва да спада в средата на 40-те години на повечето хора и се забавя значително след 60-те им години.

Добрата новина е, че по-бавни, не означава по-глупави. Всъщност по-възрастните хора разчитат на знания, опит и преценка, така че не са толкова засегнати от по-бавната обработка на информация. Това често се проявява чрез техния набор от принципи и правила и тенденция да отхвърлят информация, която е в противоречие с техните виждания.

В допълнение, по-възрастните хора са по-склонни да правят категорични изводи за събития, неща или хора. Това често означава да действат с предубеждения, да дават оценки, преди реално да отсъдят, защото

в по-напреднала възраст да се запазят старите знания означава повече, отколкото да се придобият нови.

Третата и последна причина е „познатото“. Когато остареем, нашите преживявания стават по-сковани и предвидими. Това отчасти е адаптивност, ред и структура, които ни дават възможност да се движим в света на автопилот, докато промяната изисква усилия и импровизация. Промяната е нещо особено стресиращо, когато сме по-стари.

Консерватизмът увеличава „познатото“, а „познатото“ от своя страна засилва консерватизма. Изследвания по-казват, че в напреднала възраст

консерватизмът е позитивно свързан с по-високо самочувствие.

Изводът е, че ако на стари години останете отворени към новото и промените, това ще повиши несигурността и съмненията във вас самите.

Разбира се, всичко това са обобщения и те не са приложими за абсолютно всички хора, млади или стари. До известна степен всеки човек е уникален и моделите на стабилността на дадена личност никога няма да са абсолютно еднакви за две лица.

Любопитното е, че има и убедителни доказателства за идеята, че хората стават една преувеличена версия на себе си, когато остареят. В този смисъл

хората са точно като виното: добрите стават все по-добри с времето, а лошите – все по-лоши.

Източник: https://www.vesti.bg/