
Отношението към възрастните хора
Старостта е период от човешкия живот, който също има свои особености, налагащи вникване в тях и разбиране, за да се избягват ненужни напрежения в семейството. Струва ми се, че тази част от темата за семейния живот често се пропуска или не й се отделя подобаващо внимание обикновено акцентът пада върху отношенията между съпрузите и възпитанието на децата.
Разбира се, това има своето практическо обяснение предполага се, че старите хора няма какво да бъдат поучавани (още повече от по-младите от тях писатели) , че те трябва вече да си знаят всичко, а може би и че дори при добро желание те не биха могли да научат кой знае какво, както изтъква и народната мъдрост: “Каквото си научил на младини е изсечено върху камък, а каквото си научил на старини е написано върху лед”.
Във все по-засилващата се треска за злато, мнозина позабравиха, че тези пенсионери всъщност са собствените им родители, техните баби и дядовци. Че тези хора минимум 20 години са ги хранили, обличали и плащали образованието им, построили са им къщите и апартаментите, купили са им новите автомобили, гледат им децата и дори на преклонна възраст продължават да им помагат. Забравили са, а и вероятно никога не им е казвано, че цивилизоваността на едно общество се измерва и с отношението му към възрастните хора.
Какви са основните принципи при гледането на възрастни хора?
1. Любов. Възрастните хора често са по-чувствителни към отношението към тях от страна на околните, отколкото младите хора.
2. Движение. Има една шопска поговорка: „Ако искаш да се отървеш от един възрастен човек, карай го да яде и да си лежи.” Докато един възрастен човек се движи, той успява в голяма степен да се самообслужва. Залегне ли, неговата прогноза се влошава. Поради това трябва де се правят значими усилия възрастния човек да не престава да се движи. Да му се окозва помощ при раздвижване, например след инсулт. Да използва помощни средства като бастун, проходилки и др.
3. Да не се вреди. Да не се отива в престараване. Например не е необходимо ноктите на краката да се режат докрай. Ако възрастният болен човек има някакви нокти, това нищо не му пречи. При опит ноктите да се изрежат докрай нерядко се получават порязвания, които водят до трудно заздравяващи рани. Аналогично много стари хора усещат краката си студени (защото имат влошено кръвоснабдяване). Поради това ги топят в топла вода. Проблемът е че температурата ускорява химическите реакции, също и биохимичните. Крайниците потопени в топла вода се нуждаят поради това от повече кислород, който няма от къде да дойде повече понеже кръвосните съдове към тях са склеротични, стеснени и не могат да се разширят. Затова потапянето в гореща вода не помага, даже вреди. Диабетиците имат понижена чувствителност (понеже диабета е увредил сетивните нерви) и не могат добре да преценят колко е топла водата и могат да се изгорят жестоко от врялата вода.
4. Наблюдение. В днешно време има кутийки за лекарства, които ако не се отварят всеки ден пращат SMS на децата. Съществуват web камери за дистанционно наблюдение през интернет (при пълнолетни хора се употребяват само с тяхно съгласие).
Най – голямото наследство за децата е благословията на родителите.
Източник: http://www.pravmladeji.org/ & http://sotirmarchev.tripod.com/vusrastni.htm